Община Калояново

Старото име на селото е Химитлии (Имитлии, Хамидлю, Хамидлю-и кебир). Местоположението на селото е много живописно и неслучайно народният поет Иван Вазов, когато е пътувал от Пловдив за Сопот и обратно, е предпочитал да се спира на почивка в селото и да се любува на природата му. Тази е причината Дирекцията на обновата в кампанията за преименуване на селищата с турски названия да смени турското име Химитлии и да назименува селото на Иван Вазов през 1934 г.

Животът в землището на с. Иван Вазово започва през 6-о хилядолетие пр. Хр., като селищата са разположени на различни места и са свързани с различни етноси в отделните епохи. Основна причина за почти постоянното обитаване на това място е стратигическото му местоположение. Не случайно през римската епоха са построени стратегическите пътища Упия Ескус (с. Гиген, област Плевен) – Филипополис (Пловдив) и Ранилиум (село Оризово, Чирпанско) – Диоклецианополис (Хисаря), които са преминавали през землището и са се пресичали в местността Бостанлъка, непосредствено до река Стряма.

Сегашното селище е възникнало на днешното си място най-вероятно през четиридесетте години на XV в. и е основано от юруци, заселени в землището на Казъл Хисар (днешния град Хисаря), който тогава е вакъф на големия османски сановник Шахабеддин паша. Благодарение на османистите д-р Григор Бойков и Мария Кипровска са открити и преведени на български над 40 османски данъчни регистри, което дава възможност да се проследи развитието на османското селище в периода XV – XIX в. Османското име на селото е Хамидлю. Името е свързано с произхода на юрушките основатели, които идват от областта Хамидели, Турция. Първият османски регистър, в който са описани трима души от Хамидлю, плащащи извънреден данък, е от 1479 г.

Първите българи-християни заселили се в османското село са регистрирани в данъчен регистър датиращ от 1695 г.[6] Те се заселват в местността Селището, намираща се от двете страни на Читаш дере, над турската махала. От имената на първите заселници Крънчо, Керин, Влахо, Гюрго и др. произлизат и днешните фамилни имена на родовете от Иван Вазово. От същия регистър се потвърждава и местната легенда, че селото е създадено от хора от Разложкия край. След имената на някои от описаните мъже е записано, че са пришълци от Разлог.

Други интересни данни за имотното състояние на населението, описание на външния вид на мъже и броя на домакинствата черпим от данъчни регистри от 1840-те години. От същите регистри става ясно, че първия християнски свещеник Георги, син на Тодор е поканен от местното население да се засели в Хамидлю от град Карлово. Днешните негови потомци носят фамилията Кютови-Попови. На него е именувана и местността Гергова черква, където са се обслужвали религиозни служби преди да бъде изграден християнски храм. От ктиторския надпис на църквата „Св. Тодор Тирон“ се чете, че тя се създадена през 1857 г. Надписът започва с името на поп Георги, сина му поп Тодор и няколко по заможни жители на селото, чиито лични имена са изписани напълно. Следват съкратените имена на всички останали жители на селото. Църквата е една от най-старите в региона.

Махалите в селото са: Турската махала (Джамията), Селището, Кацар махала, Мегдана (Бакърджиева махла), Църквата (мегдана над нея), Матейчина (между Джамията и сегашния център), Новата махала (от центъра в посока гарата и южно към изхода за селото).

До Руско-турската освободителна война населението на селото е смесено, като преобладават българите християни. Участник в Освободителната война е опълченецът от селото Стоян Вълков – Комитата. След 1885 година турското население се изселва и оттогава до днес Иван Вазово е с изцяло българско население. Жители на селото са участници в Първата и Втората световни войни. Паметни плочи на загиналите във войните са поставени в църквата и в двора на старото училище. То е изградено изцяло с дарения от местното население през 1927 г. и е с изключително изискан архитектурен стил.

През 1934 г. селото е преименувано от Химитлии на Иван Вазово в чест на патриарха на българската литература Иван Вазов.

До 1965 г. населението на селото е в демографски подем, като населението достига над 1000 души. След тази година благодарение на миграцията към градовете населението намалява като към днешна дата е малко под 300 постоянни жители. Преди социализма събора на селото се е състоял на Гергьовден. Цялото население се е събирало в местността Гергова черква, където свещеника е освещавал гергьовските агнета. Всеки род е имал родов камък, около който са нареждали обредната трапеза.