Община Калояново

Ръжево Конаре се намира на 27 километра от Пловдив, на левия бряг на река Стряма в Горнотракийската низина.

Ръжево Конаре е добре свързано с близките му села и централното му географско положение в района обяснява отчасти неговия статут на общински център до 1978 година, когато общинският център е преместен в село Калояново.

Селото има асфалтиран път на север към Ръжево (на 3 километра), непосредствено след което следва Черноземен. На запад селото е свързано посредством асфалтиран път с Главатар (на 4 километра), който продължава към Пъдарско (на 6 километра).

На юг селото има асфалтирани пътища към Дълго Поле (на 3 километра) и към Динк (на 7.5 километра).

На изток има асфалтиран път към Републикански път II-64 (Пловдив до Карлово), който отстои на 4 километра от селото, и откъдето пристига основния трафик в него.

Райна Попова, написала книга за бита и културата на село Ръжево Конаре, споменава местната легенда за баба Черна с четиримата си синове, която се заселила при местните коняри, и чийто род дава началото на много от по-късните ръжевоконарски родове. Основите на селото по това време били вече положени от конярите под формата на създаден лагер за отглеждане на коне за турската армия близко до село Ръжево. Споменава също така за преселници от Сърбия, които дават началото на рода Сърбинци, като днешни наследници на рода Митовски пазят спомена за дядо Никола, който избягал от Сърбия, преселил се в Ръжево и после дошъл в Ръжево Конаре.

В своето историческо изследване за Ръжево Конаре местният учител и писател Спас Лесов също споменава легендата за баба Черна с нейния род Черневи, която бягала от турски преследвания, като обаче я оборва с изявление от 1968 година на един от съвременниците на ранните дни на селото, роденият през 1881 година и починал през 1970 година член на рода Черневи Тодор Иванов Чернев (Караиванов), който отхвърля историята за баба Черна и свидетелства за история на дядо си, роден през началото на 19 век, че основател на селото е Димитър Чернев от гр. Златица.

Тази версия добива местна значимост през 1969 година след кореспонденция между Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския народен съвет в Златица, след която новата версия за основатели на селото става да се приемат хора от рода Черневи от Златица поради наличието на еднакви имена в двата рода (ръжевоконарския и златишкия) с продължителна хронология, както и запазените спомени у златишките Черневи за бягство от турски потисничества в Ръжево Конаре и отново връщане на потомци в Златица.

Спас Лесов също предлага своя версия за основаването на селото, като проучва различни писмени документи от периода 15 – 17 век, в които селото не се споменава, и стига до заключението, че:

„    ... селото не е съществувало до средата на 17 век, а първи жители тук, т.е негови основатели са били няколко (5 – 10) български семейства – турски коняри от неизвестни селища, някаква група от (...) привилегировани рая, наричани войнуци за разлика от войниците турци.    “
Според местна легенда оригиналното местоположение на селото е било на мястото на днешните оранжерии. Там конярите гледали конете си, но по-късно, преселвайки се на мястото на днешното село, те запалили тогавашния си дом – поради което и до днес местността там се нарича Изгорелите саи.